);

Пролет: Дневен режим на „почиващия“

Все още се води, че е пролет, въпреки че температурите достигат летни стойности. Какво правим? Намерили сме няколко свободни дни и сме решили да дойдем на почивка. Къде? Е как къде? На нашите горски къщи, в БОАЗА.

СУТРИН

Събуждат ни птиците с оглушителното си чуруликане. Едва 7 часът е, а сякаш денят отдавна е започнал. Разкошна роса по клончетата, така нетрайна, свежа и красива. капчици росаПравим си кафе и закуска – баница с айрян. Тук се закусва обилно, чака ни активна почивка, ще си трябва енергия. Добре, да полеем цветята и билките, които насяхме от семенца, а те, за наше учудване, не само изникнаха, но и ни радват как бързо се развиват.

Заемам се да кося тревата, преди да е станала толкова висока, че да нямам шанс да се преборя с нея. Нужно е екипировка и мерки за безопасност. Установих също така, че ако косенето е важно, то да събереш и изхвърлиш окосената трева е сто пъти по-важно.

Времето лети неусетно, докато се обърнеш и вече е

ОБЕД

Шоколад с луканка

Не сядаме да обядваме преди 14 часа, понякога и по-късно. Това е така, защото никой не се интересува кое време е. Яде се, когато си гладен – филия с лютеница, вафла, домат със сирене, или когато яденето е готово. Апетитът на това място идва изневиделица и с пълна сила – децата ядат неподозирани неща и комбинации – например луканка и шоколад.

Казано било, че на село до 5 часа се почива и не се работи. Освен това, тогава е много горещо. Кажете го на децата. За тях няма почивка, но пък пазят тишина, като им се каже. Това си има своята цена, но ни дава шанс да подремнем или да почетем книжка в хамака на сянка. Ако ли пък не – следобедното кафе върши добра работа.

ВЕЧЕР

Надвечер събираме тревата, подреждаме дърва и клони за огнището, шетаме из къщата, играем федербал, ритаме топка и каквото се сетим.

За вечерта се готвим отрано. Правим голям огън в камината, за да може да имаме хубава жар за приготвяне на скара. Така сме свикнали на нашите горски къщи: винаги да се събираме около масата за вкусна вечеря, която да продължава до късно. Когато сме повече хора, е наистина прекрасно.

Какво повече му трябва на човек?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *